Действието на романа се развива през ХVІ в. в Испания, по-точно Севиля, много важен град тогава, голямата врата към Индиите. Героите на книгата са лекари, които вкарват тютюна в Европа и са го смятали за лечебно средство. Първият трактат за тютюна, публикуван в Европа (през 1574) е на испанския доктор Николас Монардес, който е един от двамата главни герои на тази книга, и който впрочем нарича тютюна “herba panacea”. Те са смятали, че тютюнът, открит наскоро преди това в Америка, в Новия свят, е панацея, обещаното от древните велико лекарство, с което се лекува почти всичко. Този възглед е бил много широко разпространен сред европейските лекари през ХVІ и ХVІІ в. и следите му могат да се видят доста отчетливо чак до ХІХ. Можете да си представите, или по-скоро не можете, каква поредица от трагикомични недоразумения следва от това. Историята на тютюна е също много показателен символ – показателен за слабата сила (или силната слабост) на човешкия ум, за претенциите на науката, винаги големи и често неоснователни, за странното преплитане на доброто и злото, преплитане на силните характери с добрите намерения и лошите практики, за промяната на възгледите и светогледите, така подвластни всъщност на случая и момента, за възхода и попарването на надеждите и упорството в грешките, за изкушението на лекарствата, медицински или други, които накрая ви убиват, и най-сетне за несломимата, непоколебима жизненост на природата и нейните създания. Великолепна история в трагикомична книга за малкия човек в необятната природа.