Вселената (която някои наричат Библиотека) се състои от неопределен, а може би
и безкраен брой шестоъгълни галерии с големи вентилационни шахти в средата,
оградени със съвсем ниски перила. От всяка галерия се виждат по-горни и по-
долни етажи — до безкрайност. Подредбата на галериите е неизменна. Всички
стени освен две са покрити с двадесет дълги лавици, по пет от всяка страна;
височината на лавиците, отговарящи на височината на етажите, едва превишава
ръста на средновисок библиотекар. Една от свободните страни е свързана с тесен
коридор, който води към друга галерия, съвсем същата като първата и като
всички други. Вляво и вдясно от коридора има две мънички помещения. В едното
може да се спи прав; в другото да се задоволяват естествените нужди.
Спираловидната стълба се вие нагоре и надолу, изчезвайки в далечината. В
коридора има огледало, което удвоява съвсем вярно всичко видимо. Огледалото
навежда хората на мисълта, че Библиотеката не е безкрайна (ако тя наистина е
безкрайна, за какво е това илюзорно удвояване?); лично аз предпочитам да
мисля, че шлифованите повърхности изобразяват и обещават безкрайност...
Светлината идва от едни сферични плодове, които носят названието лампи. Във
всяка галерия има по две разположени диагонално. Светлината, която излъчват, е
оскъдна, но вечна.
Като всички хора от Библиотеката на младини пътешествувах; странствувах по
следите на една книга, може би каталога на каталозите; сега, когато очите ми
едва разчитат това, което пиша, аз се готвя да срещна смъртта на няколко левги
от галерията, където съм се родил. Когато умра, нечии милостиви ръце, ще ме
хвърлят през перилата; мой гроб ще бъде бездънното пространство; тялото ми
дълго ще пропада, ще се разложи и ще изчезне във вихъра, предизвикан от
безкрайното падане. Аз твърдя, че Библиотеката е безпределна. Идеалистите
доказват, че шестоъгълните помещения са необходима форма на абсолютното
пространство или поне на нашето чувство за пространство. Те смятат, че е
немислимо да съществува триъгълно или петоъгълно помещение. (Мистиците
уверяват, че в екстаз им се явявала кръгла зала с огромна кръгла книга, чийто
безкраен гръб е долепен до кръгообразната стена; но техните твърдения са
съмнителни, думите им — неясни. Тази циклична книга е Бог.) Нека засега се
огранича да повторя класическото съждение: Библиотеката е сфера, чийто точен
център е която и да е шестоъгълна галерия и чиято окръжност е недосегаема.
