Магическата проза на тази новела е всъщност "първата плаха тръпка", от която се ражда прословутата "Лолита". Тъмните ъгли на душата тук са оголени до крайност. За да задоволи своята еротична страст по малко, още несъзряло момиче, един бижутер, мъж на средна възраст, се жени за болната й овдовяла майка, чиято смърт скоро след това го поставя в ролята на единствен настойник на невинната чаровница, която така и не се превръща в дръзка нимфетка. Когато Мартин Еймис прочита "Вълшебникът" през 1986 г., заявява, че не е срещал друга проза, която да събужда у читателя "по-силна чувствена наслада". Определя го като литературното събитие на сезона, завладяващ шедьовър, разтърсващ и тревожен. А самият Набоков го нарича "завършен къс красива проза, точен и проникновен"... "Лолита" излиза през 1955 г. и веднага е забранена във Великобритания. През 1959 г. все пак романът е издаден и предизвиква скандал. Репутацията на издателя и политик Найджъл Никълсън е съсипана. Хьмбърт Хъмбърт - европейски интелектуалец, заселил се в Америка, - е обсебен от спомена за юношеската си любов. Когато среща своя идеал за "нимфетка" в лицето на дванайсет -годишната Лолита, невинна и същевременно порочна, той на- чертава сложен план, за да я съблазни и похити. Въпреки дяволската изобретателност на Хъмбърт, действителността се оказва по-коварна отколкото трескавите му фантазии. Дали Лолита ще покрие представите му за идеалната любовница? Самата скандална история за връзката между мъж на средна възраст и едва сьзряващо момиче неизбежно извиква във въображението очаквания за изтънчена перверзност, дори за порнография. Но не само поквара и еротика извират от "Лолита". Гениалният Набоков, още отпреди запленен от темата за любовта като опасна лудост, е превърнал този шокиращ материал във върховно интелектуално постижение. Сюжетът се разгръща в интрига от особен вид - като игра на един автор, чиито способности за въздействие са тъй мощни, та сякаш се разпростират отвъд повествованието, оставяйки ни със странното усещане, че не сме само Набокови читатели, но и негови герои. Не аз съм прочут, прочута е Лолита. Владимир Набоков