"Митологията на траките е запазила образи и сюжети, в които се обобщават нормите на обичайното право. Всеки нарушител на тези норми се наказва според митичния прецедент, т.е. според мита, описващ престъплението, престъпника, социалните и дори космическите последствия от престъпния акт, пеналните форми, възприети от архаичното общество. Този кръг митове са особено важни, тъй като чрез тях социумът се предпазва от разпад, чрез тях идеологически се отстранява опасността от разрешаването на вътрешните противоречия по незаконен път." "Тракийският цар Касандър имал от първата си жена син Хеброс. Мащехата на младежа била обзета от страст по него и за да избяга от нея, той отишъл в горите и се отдал на лов. Тогава тя го обвинила пред баща му в опит за изнасилване и "Касандър, обхванат от ревност, измъкнал меча си и преследвал сина си като осквернител на бащиния брак. Понеже пътят му бил отвсякъде отрязан, младежът се хвърлил в реката Ромбос, която според него с преименувала в Хеброс" (Pseudoplutarch. De fluv.3). "Нали сънят, умората и пиянството са само други образи на смъртта? В този смисъл може да се разбере защо глъцките автори твърдят, че "виното е огледало на душата" - напитката освобождава вътрешната, скришната същност на човека, която във виното (както в огледало)намира средство да се "отрази", за да се визуализира." "Древният автор (Плутарх б.р.) сам сравнява обредното действие със сведението на Омир (II= 2=542) за тракийското племе абанти "с коса на върха на главата": "Абанатите първи започнали да се стрижат по този начин...Те сторили това, понеже били войнствени, сражавали се отблизо и били най-подготвени да се вчепкат в ръкопашен бой с неприятелите...Тъй те се остригвали, за да не дават възможност на неприятелите да ги хващат за косата." Раздвояването на Плутарх между митичното и рационалистичното обяснение на прическите е само привидно. От една страна, тя означава "войнствеността" на траките, а от друга тактическа мярка на бойците, сражаващи се в "близък бой". Всъщност обаче, това своеобразно остригване на косите и оставянето на кичур на върха на главата е знак на войнска инициация - на раздяла с детството, на преминаване към класата на войните, кодирано като "войнственост", "прочути бойци", "вещи в сраженията"." "Великият поет (Овидий б.р.) прибавя още една поетична, но свързана с войнската функция асоциация" "Ако наблюдаваме хората, откриваме, че тук те едва ли са достойни за това име - те са по-диви и по-свирепи от вълците." Едва ли това сравнение на гетите с емблемното животно на бога на войната е само чисто литературна метафора. Ако го свържем с очевидното маркиране на косите, ще се види, че Овидий поетично реконструира една система от знаци, кодираща облика и поведението на воина. Този "вълк" с отбелязани коси ("на върха на главата")напомня за митичния персонаж от южнославянския фолклор - вукодлака, наречен така по основния белег, с който се ражда - вълчия кичур (Jscobson&Szeftel 1966)." Иван Маразов