СВЕТЪТ НА Захарий Зограф и Неофит Рилски, прочетен в кореспонденцията им "И коня може, и юнак може, ако му Господа поможе, ако ли не - то никой нищо без Бога не може!" Ученикът и Учителят. Захарий и Неофит. Зографът и Отецът. Помежду им мистичната планина, наречена от йеромонаха „великата Рилска пустиня”. И мнозина оказиони - доверени и не чак до там доверени, пътуващи хора, които доставят писмата им... В началото Мудрословесний оучителю и Ваше дражайшее ми словесие. А за финал От серца любящий и почитающий ви оученик и Искренний доброжелател и нелицемерний друг. Посоките се преплитат, разместват се пластовете - двамата влизат последователно всеки в ролята и на другия. Диалогът е равнопоставен. Без клишетата на синовно-бащинското. Почти не се долавя говорене от катедрата. Нали и методът е взаимоучителен. Напътствени думи се отправят и от двамата мъже. Учене през целия живот! Така както е Христовият пример-заръка: „Моят небесен Отец работи и Аз работя!” и разбира се, че не е просто фраза, а ситуацията, в която думите живеят в смисъла си. В два жизнени пътя. А реалните пътища, които Учителят и Ученикът преброждат и които ги пресичат, сами говорят: географското постигане и разполагане на двамата описва такава балканска крива - между Богохранимия Цариград (в кореспонденцията им и гальовното Стамбол), където йеромонахът изпълнява поне двукратно мисии - ранната – за измолването на берат за нова църква на Рилския манастир, на място на изгорялата след пожара от януари 1833 г. и същинската за собственото му осъществяване - четиригодишното учителстване в школата на Цариградската патриаршия на Халки - на най-големия (Бююк Ада) от Принцовите острови на Мраморно море. И другото, Високото място, земният дял на Божията майка - Светата Гора Атонска. По един парадоксален начин, но закономерно за точно тях двамата, тук отново се наблюдава навлизане сякаш в пространствата на другия - отецът се отказва още в ранните 30 години.