Изданието е публикувано в четири части съответно в три книги в периода 1993-1998г. Политиката на отричане на македонската нация и идентичност, която се намира в пряка връзка с претенциите на българската държава и национализъм да завладеят Македония, провеждана през ΧΙΧ и първата половина на ХХ век, е вземала много жертви. Репресираните заради македонското си самосъзнание хора в България от 1944 до 1989 г. са просто една част от тях. Поне до 1968 г. същината на спора между България и Югославия продължава да бъде кой да владее Македония, и в частност - Пиринска Македония. На преследване са подлагани не само македонският национализъм и неговите носители, но и най-обикновеното самоопределение като македонец по националност и отхвърлянето на налаганата отгоре българска идентичност. В различните периоди преследванията имат различни конкретни поводи, цели и съответно различни жертви. В периода от 1944-1948 г., когато в една или друга степен официалният курс в България е насочен към обединяване на Македония в рамките на една южнославянска федерация, са преследвани македонските националисти антикомунисти. Това са хора, които се борят за създаване на цяла обединена некомунистическа Македония с център Солун и под покровителството на западните демокрации. В този сборник тях ги виждаме в групата на Дукимов и сред поне част от хората на Герасим Тодоров (Крум Монев, Георги Сучев и др.). Тези хора не приемали комунистическата половинчата формула за решаване на македонския въпрос чрез обединение само на Пиринска и Вардарска Македония в рамките на комунистическа федерация. Вместо това те мечтаели за цялостна обединена, независима и некомунистическа Македония. Изключването на Егейска Македония от комунистическата формула за решаване на македонския въпрос правела алтернативната идея особено привлекателна за бежанците от Егейска Македония, които желаели да се завърнат в родния си край. Тези групи могат да се сближат по идеи с войнишките бунтове на Скопското кале и в щипската казарма, и други подобни проявление във Вардарска Македония в периода 1944-1945, сходни по идеи и надежди - за създаване на обединена македонска държава с център Солун. Крум Монев, из "Македония, моята опора", 1993 г., т. 174 с. 25-26 Ако трябва да бъда верен на себе си (такова е и непоколебимото ми решение), ако трябва да бъда обективен от началото до края по отношение на себе си, то още сега се налага да кажа, че детството ми (ако това изобщо може да се нарече детство) е било само един трагичен епизод от началното ми съществувание, горчива част от моя живот; дълга и непрекъсната верига от страдания и материални лишения, а така също и безбройни ОГОРЧЕНИЯ! Като дете и юноша - нещо като чужда топка, подритвана Крум Солунов Монев е роден в с. Ощава, Светиврачка околия, на 5 май 1927 г. В началото на 1948 г. става четник в 6-и пирински отряд на Герасим Тодоров (наречен от комунистите "Бандата на Герасим"), борещ се срещу комунистическата власт и за създаване на една цяла, обединена, независима и некомунистическа Македония с център Солун. Прекарва дълги години из българските затвори и до края на страдалническия си живот никога не предава македонската кауза и своето македонско национално самосъзнание. Автор е на автобиографичния роман "Змеят" и на спомени в три тома, озаглавени "Македония, моята опора", отпечатани на български и преведени на македонски език. Те съдържат огромна информация за страданията на македонците в България и отдавна вече са се превърнали в трън за псевдоисторици, отрицатели на македонската нация. Не помня детство, не помня детско безгрижие - винаги съм бил като възрастен, макар и все още невръстно дете, винаги ми е възлагана работа, посилна само за възрастни мъже. с. 26-27 Ние бяхме многодетно семейство (...) още отрано останахме без баща, сираци, а оттам и голямата ни сиромашия. Щом като завърших началното си образование и научих буквите и числата, вместо да отида в прогимназията, както направиха поголямата част от съучениците ми, моя милост, едва на дванадесет години, стана овчар у чужди хора - цаниха ме за половин година, и то срещу триста и шестдесет лева и за... едно джобно ножче! (...) Не мога вече с точност да си спомня през колко ли поредни къщи бях преминал като овчар (...) Но помня, че бях овчар у едни хора от съседна нам махала, когато ми се падна само за няколко мига да преживея необикновено вълнение (...) по него време, макар и още почти дете, изпитвах болезнена страст изобщо към почти всички видове оръжия. Особено много бях пристрастен към огнестрелните оръжия - за тях душата си бях готов да дам! (...) "Болест" македонска - ще кажат някои си (...) това било съвсем нормално, защото македончетата, независимо от пол и възраст, първото нещо, за което са се хващали, било пушката или револвера на баща си! Па може и наистина да е така, може да са били прави ония шегаджии тогава - наследство проклето, налагано ни постоянно от неумолимите обстоятелства, от условията ни на живот (...). Тогава нито веднъж не си бях пожелавал да намеря някое заровено съкровище, жълтици или пък друго някакво си богатство, а само исках, само копнеех за някакво си оръжие, за някакво си продупчено желязо. (Малкият Монев, търсейки пушки на тавана на една къща, намира чанта с документи от ВМРО, скрива ги в една пещера и забравя за тях. Сеща се по-късно, когато, макар съвсем невръстен, започва да взема страна в политическите борби в България.) с. 30 Тогава, през ония смътни времена (...) страната, която моя милост си беше избрал, бе онази, която губеше, която по силата на така стеклите се обстоятелства предварително бе обречена на неминуема гибел. с. 30-31 Както е известно, през няколко от следващите години новите комунистическоболшевишки режими в България и Югославия направиха злополучен опит (зад гърба на македонския народ, разбира се) да разрешат по комунистически македонския въпрос на база на Балканската федерация и във вреда на самата Македония, както впоследствие всеки можа да види и разбере; направи се жалък опит (доколкото намеренията са били искрени, това не зная) да се развърже онзи страшен възел, затегнат преди много години от така наречените Велики сили. Тогава същите режими се опитаха да направят и някакво си сближаване между Югославия и България, потърсиха някакъв си Модус Вивенди, така да се каже, помежду си, опитаха се с цената на всичко, разбира се, само от страна на България, но не се получи почти нищо... А пък в нашия край, наричан тогава, за разлика от сега, Пиринска Македония, се говореше повече за маршал Тито и за неговите партизани, отколкото за самата България. Тогава местните комунистически величия, силните на деня, пееха, славеха и величаеха само Тито и всичко югославско! В цяла Пиринска Македония се проведе нещо като референдум- допитване до населението: дали хората тук се чувстват като македонци, или пък като българи. По всяка къща специално натоварени лица за тази цел обикаляха и попълваха писмени декларации относно това кой е македонец и кой българин. И по този повод по ония някогашни събития в нашия край искам да кажа, че днес много се спекулира, както обикновено, много се лъже. Днес наляво и надясно се казва, че поради ония тогавашни събития, поради ония "покръствания" цялото население от Пиринска Македония се било надигнало на БУНТ, всички се противопоставили на онова "помачване"; всички те са избягали едва ли не в гората, само и само да се "запазят" като българи и да не бъдат "помакедончвани". Това не е точно така, това е само гола и твърде закъсняла ЛЪЖА! Това не е истина, що се отнася до подавляващата част от населението, по отношение на обикновените хора, които в повечето случаи са се отнасяли с пълно безразличие към въпросите от подобно естество. Колкото пък до ония хора, до отделните единици, които съзнателно и открито изразиха неодобрението си към онова комунистическо начинание, за тях може да се каже следното: някои от тях наистина са се чувствали българи и за нищо на света не са пожелали да стават македонци. Това е безспорна истина и само един идиот може да твърди противното! Спрямо такива хора наистина се прилагаше насилие, най-различни шантажи и изнудвания, за да бъдат разубеждавани! Имаше и друга категория хора, които също не приемаха онова "покръстване". За тях обаче ще кажа, че те не бяха против да се наричат македонци въобще, а бяха против това, че тази идея, това начинание идва не от страна на националистите, а от комунистите... Защото според техните разбирания, щом като дадено нещо идва от страна на комунистите, щом като тази идея, така широко и открито се подема от тях, то тука вече има нещо нечисто и коварно, нещо, което на всяка цена трябва се отхвърли и отрече... "Щом като това е комунистическа инициатива, значи в нея има нещо подло, подозрително и гнило, лъжливо и коварно!"

Македония - моята опора в четири части. Част 1-4

  • Автор:               Крум Солунов Монев
  • Година:            1993
  • Град:                 София, Благоевград
  • Език:                 Български
  • Страници:       1053
  • Корици:           меки
  • Състояние:     Много добро Отлично
    Почти отлично
    Много добро
    Добро
    Средно
    Лошо
    ( Леки забележки по кориците. ) 
  • Категории:      История , Мемоари
  • Наличност:     В наличност
    • 250.00 лв.


Книги от същата категория: История - Разгледай всички

Руско-българските тайни договори

Руско-българските тайни договори

Българският суверенитет и независимост и цар Фердинанд

Автор:           Цочо Билярски

Година:         2017

Състояние:  Почти отлично

Цена:             12.00 лв.

История на нова България 1878-1941

История на нова България 1878-1941

Автор:           Никола Станев

Година:         1992

Състояние:  Добро ( С надпис и подчертавания на няколко страници. Захабени корици. )

Цена:             8.00 лв.

Сивия шинелъ

Сивия шинелъ

1916-1918 - записки на офицера

Автор:           Калин Цаков

Година:         1934

Състояние:  Много добро

Цена:             75.00 лв.

Сборникъ на

Сборникъ на "Калоферска дружба". Книга 1

Автор:           Сборник

Година:         1908

Състояние:  Много добро

Цена:             180.00 лв.

Книги от същата категория: Мемоари - Разгледай всички

Ден и нощ

Ден и нощ

Из "Съкровени мемоари" и "Диктувания"

Автор:           Жорж Сименон

Година:         1984

Състояние:  Много добро ( Леки забележки по кориците. )

Цена:             8.00 лв.

Николай Рьорих

Николай Рьорих

Ярило слънчицето и бога Агни

Автор:           Антон Дончев

Година:         1979

Състояние:  Много добро ( Леки забележки по кориците. )

Цена:             10.00 лв.

Симон дьо Бовоар

Симон дьо Бовоар

Автор:           Югет Бушардо

Година:         2011

Състояние:  Отлично

Цена:             8.00 лв.

Живот по гарнизони

Живот по гарнизони

Автор:           Цветан Тотомиров

Година:         2007

Състояние:  Добро ( Почти много добро. Забележки по кориците. )

Цена:             20.00 лв.