ЗАКОНЪТ Е КАТЕГОРИЧЕН - всички богатства в земните недра принадлежат на държавата. И за да не бъдем обвинени в подбудителство, още в началото искаме да поясним, че тази книжка има скромни претенции: да даде публичност на иманярския фолклор и да подскаже на обществеността, че е време да се регламентира по законен ред един древен занаят. Иманярството може би датира, откакто по нашите земи съществуват легенди и предания за заровени несметни съкровища. И докато атрибутите на старите малджии са традиционните кирка, лопата, фенер и въже, съвременните иманяри си служат с богат арсенал от електронни апарати и други модерни методи за откриване на злато. Иманярите дори се възползват от ... спътникова информация при изследване на земните недра. В много държави по света някои хора практикуват интересно хоби - в уикенда те претърсват с електронна апаратура стари замъци и руини с надеждата, че ще открият закопани съкровища. В САЩ, Франция, Германия, Австрия се произвеждат серийно металотърсачи, някои от които са с отлични показатели. Например австрийската фирма UNIMERСЕ, Н. uпd G. Wichert (1020 Wien, Glockengasse 24; tel. 0222/241-04-82) изработва апарати, "разпознаващи" златото от желязото. А английската фирма SCOPE, Mr. G. Реterson, Voulis 45, 10557 Athens, tel. 00301/32- 21-310, с представителство в Гърция, предлага супер метални детектори за откриване на съкровища и монети (злато, сребро и мед), Колкото и да е трудно и... незаконно внасянето им, у нас вече има немалък брой такива металотърсачи. И съвременните иманяри почти не приличат на своите събратя от миналото, които бъхтeли по цели нощи баирите за тоя, дето духа. Така че археолозите, вечните противници на иманярите, трябва да коригират мерника си: у нас почти няма иманяри, които да рушат безразборно старините и вандалски да разграбват тракийските могили. А и законът предвижда строги санкции за нарушителите. Но да се върнем на въпроса: Има ли заровени съкровища в българските земи? И най-върлите противници на иманярите не могат да отрекат, че на много места у нас са закопани злато, сребро и различни украшения със скъпоценни камъни. Другояче не би могло и да бъде. Родината ни е разположена географски на кръстопът, оттук минават пътища за Европа, Азия и Африка. Безброй търговски кервани, безчет завоеватели - римляни, византийци, османлии и какви ли не още - са кръстосвали нашите земи. А какво да кажем за разбойниците в гъстите и неизбродни тогава гори и планини, за кърджалиите, даалиите, арнаутите и хайдутите? В ония кървави и размирни времена закопаното злато е било най-сигурното богатство - "бели пари за черни дни", Затова е абсурдно да се твърди, че иманярският фолклор е едва ли не плод на фантазьори и психически болни хора. Достатъчно е да потърсим отговор на въпроса: кои са иманярите, за да стане ясно, че те са съвсем нормални хора, практикуващи всякакви професии. Всеки с правото на свое хоби. И със задължението да спазва съответните закони. Някои се занимават и с промиване на злато в реки, но това не са истинските иманяри. "Посветените" търсят голямото съкровище в пещери със страшни капани и под нишани, белязани места, известни само на тях самите. Какво е необходимо, за да се намери златото? Повечето иманяри са единодушни - трябват четири неща: багети или махало, електронен металотърсач, стари карти с описание на заровените съкровища и знаци (нишани), изковани най-вече върху скали. За съжаление, много често липсва поне единият от посочените фактори и с това се обяснява защо голяма част от заровеното злато все още не е намерено. У нас има добри багетисти, които умеят безпогрешно да разграничават златото от водата и нефта например. Както вече споменахме, има внесени и немалко металотърсачи. Между иманярите вървят от ръка на ръка разни вехти карти, някои от които са с арабски или църковнославянски букви, изписани върху телешка или ярешка кожа. За съжаление, много от знаците не са пощадени от времето. Влагата и вятърът са ги разрушили или са ги направили неясни, Но все още съществуват запазени следи, по които ще се ориентирате в предлаганата ви тетрадка, плод на дългогодишно издирване и проучване. Сп. "Глобус"