"Керет може да направи повече с шест абзаца, отколкото повечето автори с 600
страници." - Кайл Смит, Observer
Етгар Керет, най-четеният автор в израелските затвори и най-краденият автор в
израелските книжарници, пише разкази - пет сборника за последните 18 години
(публикувани също в The New York Times, Le Monde, The Guardian и др.),
преиздавани многократно в Израел, превеждани в различни рекомпилации на над 30
езика и екранизирани в над 40 късометражни филма. Керет преподава в
университета "Бен Гурион", събира международни отличия и критики, живее в Тел
Авив със сина си Лев ("като Толстой, пък и на иврит това значи сърце") и жена
си Шира Гефен (с нея през 2007 г. спечелиха в Кан "Златна камера" за дебютен
пълнометражен филм с техния "Медуза").
В "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог", първата книга на Етгар Керет
на български, са включени дебютният му ("Тръби", 1992) и третият му сборник с
разкази ("Щастливите лагерници на Кнелер", 1998). Повестта "Щастливите
лагерници на Кнелер", която е и най-дългото произведение на автора, е в
основата на пълнометражния филм Wristcutters (2006) на режисьора Горан Дукич,
както и на култовия комикс "Пицария Камикадзе".
"Блестящ писател...напълно различен от всичко, което познавам. Гласът на
следващото поколение." - Салман Рушди
