Книгата не е подчертавана, от частна библиотека е, добре запазена.
ПРЕДГОВОРЪ
Моитѣ "Спомени отъ Странджа" сж. обнародвани на часги презъ годинитѣ 1905—1907 въ списанието на по-койния Никола Наумовъ " Македоно-одрински прегледъ". Обнародването имъ тогава ce почна съ следната бележка:
Настоящитѣ бележки нѣматъ за цель да дадатъ едно пълно изложение на възстанишкитѣ действия въ Странджа презъ 1903 г. Подобно изложение читагельтъ може да намѣри въ специално за тая цель написани книги, жаквато е напр. Мемоара на Вжтрешната Организация, 1893—1903 г. Тукъ ще ce огранича да предамъ моитѣ лични впечатления и наблюдения и ще ce спра по-наши-роко само върху ония акции и събития, въ които взехъ непосрѣдствено участие, или на които бѣхъ свидетель. Като такива, тия ми бележки могатъ да послужатъ само за приносъ къмъ досега обнародванитѣ вече материали, отъ които іце ce възползуватъ бждещитѣ историци на паметнитѣ събития отъ 1903 год.
Къмъ тая бележка имамъ cera да добавя, че акциитѣ и събитията, въ които не съмъ участвувалъ, сж описани по разказитѣ на тогавашни другари, непосрѣдствени сви-детели, или по' писма отъ Одринската революционна ар-хива. Решенията на конгреса на "Петрова нива", напри-мѣръ, сж предадени по самитѣ конгресни протоколи. He вкнаги, обаче, съмъ разполагалъ съ автентични източници. Ето защо на много произшествия, не по-малко важни отъ тия, които сж. подробно описани, не е отдѣлено въ "Спо-менитѣ" мѣстото, което заслужаватъ. Това ce отнася и до дѣлата на личности, които сж действували въ по-далечнитѣ участъци и съ които не съмъ ималъ възможность да другарувамъ до или следъ възстанието. Смѣтамъ за неизлишно да подчертая тая непълнота, макаръ че тя не може да ми ce вмѣни въ грѣхъ, щомъ не пиша история на Преображенското възстание. Като чета cera, подиръ повече отъ четвърть вѣкъ, собственитѣ си спомени, не мога да не призная още, че разсжжденията и преценкитѣ ми за отдѣлни събития и лица носятъ отпечатъка на голѣмъ субективизъмъ. Ви-новна за това е само младостьта, която по-силно чувст-вува и която гледа на нѣщата презъ увеличителното стъкло на своя абсолютенъ критерий. Отъ такъвъ субек-тивизъмъ страдатъ, може би, нѣкои мои сурови присжди за действията на отдѣлни личности или групи. И тукъ, обаче, не ce решихъ да измѣнямъ или коригирамъ онова, което т о г a в a съмъ чувствувалъ и мислилъ, понеже смѣт-нахъ, че съ това бихъ накърнилъ интереса и значението на книгата като илюстрация на тогавашни настроения • и разбирания.
Тѣзи сж. съображенията, по които "Спомени отъ Странджа" сж предадени въ тая книга безъ сжществени измѣнения — само съ стилни и други маловажни поправки.
За по-голѣмо освѣтление на нѣкои факти и за ха-рактеристика на нѣкои отъ действуващитѣ лица, напра-вихъ тукъ добавки, главно отъ изданията на Тракийския върховенъ изпълнителенъ комитетъ. Тѣзи добавки и цитати сж. дадени въ забележки, означени съ цифри, за разлика отъ старитѣ забележки, означени съ звездици.
Изпустнахъ, отъ друга страна, отдѣлни пасажи, съ-държащи мисли и описания, предадени вече въ книгата "Писма и изповѣди на единъ четникъ".
София, 14 февруарий 1934 год.
Хр. Силяновъ
