СВЕТЪТ НА Захарий Зограф и Неофит Рилски, прочетен в кореспонденцията им "И
коня може, и юнак може, ако му Господа поможе, ако ли не - то никой нищо без
Бога не може!" Ученикът и Учителят. Захарий и Неофит. Зографът и Отецът.
Помежду им мистичната планина, наречена от йеромонаха „великата Рилска
пустиня”. И мнозина оказиони - доверени и не чак до там доверени, пътуващи
хора, които доставят писмата им... В началото Мудрословесний оучителю и Ваше
дражайшее ми словесие. А за финал От серца любящий и почитающий ви оученик и
Искренний доброжелател и нелицемерний друг. Посоките се преплитат, разместват
се пластовете - двамата влизат последователно всеки в ролята и на другия.
Диалогът е равнопоставен. Без клишетата на синовно-бащинското. Почти не се
долавя говорене от катедрата. Нали и методът е взаимоучителен. Напътствени
думи се отправят и от двамата мъже. Учене през целия живот! Така както е
Христовият пример-заръка: „Моят небесен Отец работи и Аз работя!” и разбира
се, че не е просто фраза, а ситуацията, в която думите живеят в смисъла си. В
два жизнени пътя. А реалните пътища, които Учителят и Ученикът преброждат и
които ги пресичат, сами говорят: географското постигане и разполагане на
двамата описва такава балканска крива - между Богохранимия Цариград (в
кореспонденцията им и гальовното Стамбол), където йеромонахът изпълнява поне
двукратно мисии - ранната – за измолването на берат за нова църква на Рилския
манастир, на място на изгорялата след пожара от януари 1833 г. и същинската за
собственото му осъществяване - четиригодишното учителстване в школата на
Цариградската патриаршия на Халки - на най-големия (Бююк Ада) от Принцовите
острови на Мраморно море. И другото, Високото място, земният дял на Божията
майка - Светата Гора Атонска. По един парадоксален начин, но закономерно за
точно тях двамата, тук отново се наблюдава навлизане сякаш в пространствата на
другия - отецът се отказва още в ранните 30 години.