Днес интересът към историята на нашата наука и техника, включително и авиацията, силно нараства. Историята на самолетостроенето в България е скромна, но все пак е реалност, известна на малцина у нас, а още по-малко в чужбина. Аз не съм историк и моята книга е не толкова изследване на архивни документи, колкото записки на жив участник в развитието на българското самолетостроене. Обхванат е периодът до 1954 г. за моторното и до 1966 г. за безмоторното самолетостроене, след което то бе закрито в страната. С преместването на центъра на самолетостроенето от Държавната аеропланна работилница (ДАР) - Божурище в новопостроената Държавна самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч пристигат и техническата библиотека, конструкторските помагала и съоръжения, изчисленията и оригиналните чертежи на разработените в Божурище самолети и целият фотографски материал (негативи и снимки). След 1954 г., когато самолетното производство на Завод 14 (наследник на ДСФ - Ловеч) бе преустановено, същата участ постигна чертежите и останалата документация на разработените там самолети. В онези напрегнати времена ръководството на завода не бе в състояние да оцени историческата им стойност. Все пак известни материали и документи бяха запазени и съхранени по частен път. Предлаганата книга е единствена по рода си в авиационната ни литература. Като цяло тя съдържа богат фактически материал, събран "под един покрив", и ще бъде хубав подарък за всички, които се интересуват от авиация. Благодарение на нея историята на нашето самолетостроене ще стане всеобщо достояние. Младият читател ще може да проникне в съкровените тайни на един исторически етап на авиоконструкторската професия. Книгата ще бъде особено полезна и поучителна за специалисти.