Описание

Очевидно херметизмът е интригуващо явление. Дори само като човешки стремеж нещо да бъде разбрано по-добре. Освен херметизъм има и херменевтика, която е област, позволяваща различни методи, подходи и мнения, пак с едничката цел да бъдат по-добре разбрани вечните книги на човечеството - Библията, класиците на всички научни области, както и художествените литературни образци. Коментарите на Джордж Мид представят един индивидуален културологичен опит да бъдат разбрани по-добре херметическите трудове, стигнали до нас. Тази книга включва текстовете на два от трите известни днес сборника на високия ("философския") херметизъм - Corpus Hermeticum и Асклепий - както и коментарите на Джордж Мид към тях. "Кой е Хермес Трисмегист?", "Кой е Джордж Мид?", "Какво представляват и Corpus Hermeticum и Асклепий, които Мид коментира?". Краткият, прост и огрубяващ нещата отговор би бил, че Хермес Трисмегист е измислен/сборен автор на теософско учение, изложено в няколко книги и откъси с египетско-гръцко- юдейски произход и тематика. Че името Хермес съответства на египетския бог Тот, Тат или Тет, схващан като пътеводител на душите и покровител на тайните знания, дал на хората езика и писмеността. Че в текста Хермес Трисмегист (триждиблагословен) е мъдър човек, получаващ божествено откровение свише, което той съобщава на синовете си - Тот, Асклепий и Амон. Това беше първоначално... Съществува известно единство за времето на създаване и авторство: "Съвременните филолози вече са сигурни, че става дума за произведения на различни автори и от различно време. Смята се, че най-ранните части на сборника не би трябвало да се датират преди края на I в. сл. Хр., а най-късните - след края на III в." [Гочев, 1999, с. 11] Джордж Роберт Стоуи Мид (1863-1933) е личен секретар на Елена П. Блавацка (1831-1891) в последните пет години от живота й. Мид е неин последовател и ученик, който активно работи като деец на Теософското дружество. Участва с много публикации и в издаването на сп. "Луцифер", основано от Блавацка, от 1889 до закриването му през 1897 г.