Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния
възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална
революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни
стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората
на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на
множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция
натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и
тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на
противника за противодействие и създава необходимата обществено-политическа
нагласа за масови самопожертвувателни действия. Знаменитото заклинание
"Свобода или смърт" не е сантиментална фраза, а осъзната потребност от
саможертва в неравния бой срещу Османската империя. Именно благодарение на
тази масова саможертва българският народ губи сраженията, но печели войната.
Военното поражение на въстанието много скоро се превръща в политическа победа
- целта е постигната. Българската държава възкръсва от пепелищата на
петвековното забвение. Смайващата дързост на априлци и тяхната мъченическа
голгота полагат основите на съвременна България. Това най-голямо съдбовно
събитие в новата ни история предопределя неговото силно респектиращо
емоционално въздействие върху всички български поколения. Априлската епопея
дълбоко и трайно присъства в народната памет като постоянен стимулатор на
националното ни самочувствие, като емблематичен символ и опора на нашата
национална идентичност.
