"Проблемът за духовната култура на траките е в центъра на настоящата книга. Религиозната символика на култовите предмети, изкуството, откърмено от религията, същността на езичеството в Тракия, етносът, обществено-социалната организация, държавността и идеологическата доктрина, заедно с всички други прояви на духовност, позволиха реконструкция според "остатъчните" белези на една прадревност, която в дълги периоди от време доминирала в Европа и в много отношения няма аналози с останалия познат древен свят."Йор.Д. Книгата предлага поглед върху съвременните аматьорски занимания с тракийската древност в България. Разгледани са дилетантските редакции на миналото и историческите възстановки, които се фокусират върху величието на траките. Анализът е построен около разбирането, че, за да гарантират своето съществуване и легитимност, въобразените общности трябва и да практикуват своето въобразяване. Иначе казано, хора с разнообразни интереси, които обикновено разглеждаме като обект на въобразяване или заставени да наследят определени факти от миналото, може да си сътрудничат с политически или научни елити, за да постигнат някаква обща цел, като така формират практическа общност. Пример за такова стратегическо сближаване на често противоположни позиции би могло да бъде подготовката на дадена кандидатура за някой от престижните списъци на ЮНЕСКО, за която съвместно трябва да работят общински и национални власти, университетски професори и местни краеведи, носителите на наследството, както и идентифициращите се с това наследство. В тази и без друго сложна рамка попада също така и все по-засилващото се участие на отделни индивиди, групи и общности, които имат свои разбирания за това какво е културно наследство и в значителна степен подкопават авторитета на експертните оценки. Синът със своите фантастични расъждения умаловажи постигнатато от Петъър Детев. Липсва точна връзка между праисторическите селища и публикациите на Петър Детев. Жалко!