ВЪВЕДЕНИЕ Предмет на настоящото изследване са върховите постижения на политологичната мисъл от древността до наши дни. Стремежът на автора е бил да анализира, обобщи и систематизира върховите постижения в историята на политологията; да обхване основните политически идеи и доктрини В историята на цивилизацията (преди всичко на европейската). Осъществяването на тези задачи при наличието на огромно количество политологична литература (за изчитането на която не би стигнал един човешки живот) изисква значителни интелектуални усилия. При написването на първите два раздела, които включват основните политологични идеи от Платон до Хегел и където историята е поставила всекиго на "своето" място, трудностите бяха сравнително по-малки. Значително по-големи бяха те при работата на автора върху втория и третия раздел, които включват политологични теории и доктрини - от ДЖон Стюарт Мил и Алексис дьо Токвил през Маркс, Ницше, Вебер, Парето, Грамши и Лукач до водещи съвременни политолози като Бердяев, Попър, Арон, Низбет, Дарендорф, Дюверже... Систематизацията е направена въз основа главно на темпоралния (Времевия) признак, но авторът не е пренебрегнал и ценностния признак. Стремежът му е бил да се съгласуват двата подхода, съзнавайки колко трудно е да се структурира историята на политическата мисъл. Що се отнася до възраженията на привържениците на "непоколебимия научен пуризъм" срещу широкообхватни трудове (че те трябва да са съставени от монографии на множество автори), тук ще припомним думите на Бъртранд Ръсел в "История на западната философия": "Доколкото съществува някакво единство в хода на историята, доколкото съществува някаква вътрешна свързаност между предходното и онова, което иде впоследствие, е необходимо, за да бъде обяснено всичко това, предшестващият и последващият период да бъдат синтезирани в един- единствен ум" [Бъртранд Ръсел, История на западната философия, изд. "Христо Ботев",С, 1998, с. 11]. Стремежът на автора е да бъде максимално справедлив и да представи обективно и в строго научен дух основните теории и доктрини чрез анализа и коментара на творчеството на водещите политически мислители. Приоритетно място е отделено на политическите идеи и теории, които са имали най-голямо отражение върху интелектуалната и политическата история на света.