Подобна книга трябваше да види бял свят преди повече от четвърт век, когато
писателят Николай Хайтов ексхумира "легендата" за погребението на Апостола в
черквата "Св. Петка Самарджийска". Всъщност учените си свършиха работата още
тогава, когато, отговаряйки на обществения интерес, се опитаха и популярно и
научно да изложат тезите си. От средствата за масова информация им отказваха
достъп без аргументи. След това споровете замлъкнаха и археолозите махнаха с
ръка. Най-сетне гледната точка на едната страна получава трибуна за
автентичните си текстове. Защото на професионалните изследователи не им е
безразлично дали ще ги обвинята в бездействие, благодарение на което
поколенията ще коленичат с цветя за Апостола пред гроб на анонимен
средновековен човек. Учените така разбират "приложността" на науката.
Предлаганата на читателите книга в две части се явява необходима и полезна. В
първата от тях се проследяват историята и развитието на цялата полемика в
полза на научната истина, начините и средствата, при които беше водена и които
не бяха в нейна полза. Втората част на книгата може определено да се възприема
като основна, тъя като в нея по възможно най-достъпен начин се излагат
решителните аргументи и данни, значителна част от които са съвършено нови, за
невъзможността гробът на апостола да бъде идентифициран в "Св. Петка
Самарджийска" - аргументи и данни, които в хода на дискусията бяха
пренебрегвани или съзнателно замъглявани от опонентите на
историкоархеологическата наука. Авторите се надяват, че техните разсъждения ще
бъдат правилно разбрани от широката общественост и ще спомогнат да бъде сложен
край на един скандален спор. Защото гробът на великия син на България Васил
Левски действително би могъл да бъде свято и свещено място за преклонение от
всеки, който обича родината ни. Но истинско, а не измислено и фалшиво място, с
което неговият велик дух би бил оскърбен.