Концепцията за "интуиция", която става централна за философстването на
Бергсон, е развита в явен вид в първите години на 20 век, след като той вече е
публикувал няколко книги. За изкристализирането ѝ се предполага, че е изиграло
роля четенето на Плотин.
Обобщавайки своите възгледи в началото на 30-те г. Бергсон гради паралел между
наука и философия или метафизика, като отдава първата на интелекта и втората
на интуицията. Той подлага на критика традицията на рационализма и нейната
тотална ориентация към интелекта. Според него интелектът е зависим от
практическите действия, подчинени на ползата. Бергсон смята, че интелектът
избира от познанието само това, което е необходимо за конкретните прагматични
интереси. Така той пренебрегва същественото. Интелектът служи само на нашето
приспособяване към условията на живот.
Според Бергсон истинската философия е невъзможна като теоретичен синтез на
частното научно познание или на предишните философски системи. Тя не е и
анализ на обектите. Задачата на философията се състои в това, да преодолее
естествената склонност на интелекта към "екстериоризиране" и да обърне
съзнанието към самото него. Това се постига с метода на ирационалната
"интуиция". Тя е основа на философията, която само по този начин може да
разкрие същността на човешкия дух. Така разбрана, философията според Бергсон е
нещо много близко до изкуството, защото и двете се основават на интуицията.
В своята социална философия Бергсон различава два основни типа отношения между
индивида и обществото, които се определят от морала, религията и душевността.
Първият тип е "затвореното общество", в което господства "затворената"
религия. Тя е ориентирана към неизменните ценности на традицията. Това
общество осигурява своята стабилност чрез потисничество, което "свежда всички
индивидуални воли до една цел".
На този тип общество Бергсон противопоставя "откритото общество", което се
характеризира с "открита религия и морал". Те дават възможност за свободно и
творческо отношение към сферата на духовното, освобождават човека от
националните предразсъдъци и възпитават у него духа на космополитизма. Вторият
тип общество се стреми да преодолее националните граници и да обедини хората
на основата на толерантността и свободата.
Философията на Бергсон оказва влияние върху американския прагматизъм,
екзистенциализма и модернизма в литературата и изкуството.
