Венедикт Ерофеев, който на 24 октомври т.г. щеше да навърши едва 60 години, вече е почетен и на български със събрани съчинения. Авторът на безсмъртната "поема" Москва - Петушки, днес е представен пред нашия читател още и с "Валпургиева нощ или стъпките на командора", "Записки на психопата", "Василий Розанов през погледа на един ексцентрик", "Благовестие", "Моята малка лениниана", "Из бележниците"... Рано отишлият си Ерофеев не беше продуктивен писател, може да се каже, че по тогавашните съветски стандарти той изобщо не беше писател, защото никое съветско издателство не го издаваше. Пиянската и очарователна сага "Москва-Петушки" беше отпечатана първо в Израел, "ранция, Полша и другаде, а едва след това - през 1988 г. излезе - най-неуместно и със съкращения, в руското списание..."Трезвост и култура"! Смехът и трагиката на "Москва-Петушки" са от калибъра на великите световни сатири - "Швейк" на Хашек и "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. Венедикт Ерофеев беше широко известен в самиздатските кръгове на СССР, а копия от "Москва-Петушки" се преписваха на машинки и се разпространяваха по неуловими за властта канали. Книгата е много, много смешна в първата си част, много смешна и абсурдна във втората, много абсурдна и страшна към края. Останалите съчинения на Ерофеев са в стила на шедьовъра му "Москва-Петушки", без да се издигат до такава всеобхватна метафора на разложението. Подобно луксозно издание доказва, че парадоксите на историята намират и литературно изражение. Този, когото навремето не допускаха дори до издателствата, днес излиза със събрани съчинения. А тогавашните "живи" класици, например председателят на Съюза на съветските писатели - Георгий Марков, днес са напълно забравени. /Бойко Ламбовски/